ВКЛЮЧВАНЕТО НА ХОРАТА В ПРОЦЕСИТЕ НА ПРОГРАМИРАНЕ Е ВАЖНО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ БЪДЕЩЕТО НА ТЕХНИЯ РЕГИОН
Нормативната уредба на международно, европейско и национално ниво не само въвежда понятието за активно гражданско участие, но и осигурява пътека за неговото упражняване. В регулаторната система се въвежда възможност за включване в процесите на вземане на решения както от индивидуалните граждани, така и чрез посредничеството на техни организации (нестопански организации (НПО)) – като изразител на граждански позиции и кумулатор на интересите на големи групи от хора, различни от политическите формирования.
В най-общ вид съществуващите механизми и пътеки предлагат алтернатива за гражднско участие на няколко нива, като всяко включва и надгражда предходното. Те са приложими във всеки етап на процеса на програмиране, но са по-подходящи в определени от тях.
ИНФОРМИРАНЕ
Достъпът до информация стои в основата на всички последващи стъпки в участието на гражданите и техните организации в процеса на вземане на политически решения. Терминът "информация" в контекста на гражданското участие се отнася до данни от обществен интерес и пряко или непряко свързана с работата на публичните органи.
Това е относително ниско ниво на участие, което обикновено се изразява в еднопосочно представяне на информация от страна на публичните органи, без да изисква взаимодействие или участие на гражданите/ организациите. Въпреки това, ролята намирането и познаването на данни по определена тема има важна роля за гражданското участие, тъй като позволява вземането на информирано решение или позиция и определя последващото поведение на гражданско включване.
КОНСУЛТАЦИЯ
Това е фома на инициатива, при която властите се допитват до гражданите и техните организации за мнението им спрямо определена тема или разработка.
Инициативата и темите идват от публичните органи, които информират обществото (вкл. заинтересованите организации и НПО) относно актуален проблем или представят работен вариант на разработка и очакват коментари, възгледи и обратна връзка по установения ред.
Поради широката си приложимост и възможност за онлайн провеждане, консултацията е една от най-често прилаганите форми за гражданско участие особено в етапите на изработване, проследяване и преформулиране на решения.
Редът и условията за провеждане на обществена консултация са обикновено правно регулирани.
ДИАЛОГ
Диалогът е структуриран, дълготраен и ориентиран към резултатите процес, основан на взаимни интереси. Той бива:
- общ - двупосочно общуване за постоянен обмен на възгледи, чийто механизъм варира от отворени публични изслушвания до специализирани срещи между заинтересованите страни;
- за сътрудничество - комуникация насочена към разработването на конкретна политика. Този вид диалог обикновено води до съвместни препоръки, стратегии или промени в законодателството.
Диалогът за сътрудничество има повече политическа сила и често води до създаване на политически стратегии и решения, приети с общо съгласие .
Инициативата за диалога може да бъде на всяка от участващите страни.
ПАРТНЬОРСТВО
Партньорството предполага споделени цели, отговорности и ресурси. То е висшата форма на гражданско участие. На това ниво, заинтересованите стани и публичните органи се обединяват за тясно сътрудничество. Тук гражданите се включват чрез колективния си орган - гражданската организация (НПО), за която се счита че изразява мнението на по-широка група от обществото. НПО запазва своята независимост и правото си да провежда кампания и да действа независимо независимо от ситуацията на партньорство.
Партньорството може да включва дейности като възлагане на специфична задача на нестопанската организация - например предоставяне на услуги, както и форуми за участие, и създаване на нови органи за съвместно вземане на решения, включително за разпределяне на средства.
1. ИНФОРМИРАНЕ
Правото на българските граждани на своевременна и точна информация е заложено в Конституцията, а в последствие доразвито в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Според последния публичните институциите са задължени да осведомяват хората относно въпросите и темите, които ги интересуват, като:
- Всички държавни органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление са длъжни да осигурят свободен достъп до информация чрез обнародване на нормативни актове ипериодично оповестяване на извършените действия на официалната интернет страница;
- Всяко физическо или юридическо лице може да поиска и да получи достъп до обществена информация въз основа на отправено към съответната администрация писмено или устно запитване.
Какви са стъпките за информиране?
Всяка общинска администрация поддържа добре структуриран уебсайт, на който осведомява своите граждани по важни въпроси и оповестява своите намерения за предприемане на нови инициативи. В случай, че гражданите не съумяват да открият интересуващата ги информация там, то те могат да внесат писмено или устно искане за достъп.
Някои институции имат разработен за целта образец, но в други случаи заявлението се представя в свободен текст и формат. То може да бъде депозирано и по електронен път. За да бъде разгледано, писменото заявление за достъп следва да съдържа следните задължителни реквизити:
- Трите имена, съотв. наименованието и седалището на заявителя;
- Описание на исканата информация;
- Предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;
- Адрес за кореспонденция със заявителя.
Заявленията се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не повече от 14 дни от датата на регистриране. Възможно е отговорният орган да удължи срокът за обработка на заявлението с 10 до 14 дни, когато поисканата информация:(а) е в голямо количество и е нужно допълнително време за нейната обработка; (б) е отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й. Достъп до обществена информация може да бъде отказан, когато исканата информация е класифицирана или друга защитена тайна; засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация и когато същата информация е вече била предоставяне на заявителя през предходните 6 мес.
Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са:
- преглед на информацията – оригинал или копие;
- устна справка;
- писмена справка;
- копия на хартиен носител;
- копия на технически носител;
- комбинация от форми.
Платформа за достъп до обществена информация в Р България: https://pitay.government.bg/
Портал за отворени данни – обществена информация: https://data.egov.bg/
2. КОНСУЛТИРАНЕ И ДИАЛОГ
2.1. Участие в обществени обсъждания
Законът за нормативните актове в Р България въвежда изискването всеки проект за обогатяване на правовата уредба, още в процеса на неговото изработване, да бъде обект на публично обсъждане със заинтересованите страни. Тази регулация е доразвита и в други документи от правната материя на страната, като тези, които имат пряко отношение към стратегическото планиране и изпълнение на програми на ЕС са: (1) Закон за регионалното развитие (ЗРР) и (2) Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и Постановление 142 на МС за разработване на стратегическите и програмни документи на Република България за управление на средствата от фондовете на ЕС за програмния период 2021 – 2027.
В изпълнение на ЗРР се разработват комплекс от документи за стратегическо планиране на развитието на национално, регионално и общинско ниво. Работният вариант на всеки от тези документи подлежи на публично обсъждане с широката общественост, а при подготовката на плана за интегрирано развитие на община (ПИРО) следва да бъдат извършени цикъл от консултации и обсъждания със заинтересованите страни.
ЗУСЕСИФ и ПМС 142 регламентират реда, условията и процесите по създаване и приемане на Споразумението за партньорство с ЕК, оперативните програми и документи към процедура за подбор на проекти. Всеки от тези документи, преди окончателното им приемане, следва да премине през поне 1 публична консултация.
Какви са стъпките за участие в обществени обсъждания на местно ниво?
Подготовката на Плана за интегрирано развитие на община се основава на подхода „отдолу – нагоре„, което означава условия за участие на всеки жител на общината в избора на цели и приоритети, предлагане на решения на съществуващи проблеми, иницииране на конкретни проектни идеи, които да бъдат включени в програмата за реализация и да осигурят реална промяна.
Пътят за упражняване на тази възможност е:
- Информиране за етапа на подготовка на стратегичекия документ от уебсайта на съотвената община или чрез осъществяване на контакт с отговорния отдел;
- Идентифициране на наличните канали за участие – някои общини създават целеви уебсайт за комуникация със заинтересованите страни във връзка с разработването на ПИРО и/или организират кампания от срещи, а понякога – комбинират и двата подхода;
- Участие в срещи за планиране и обсъждане на плана за интегрирано развитие – всяка община сама определя условията за участие и изказвания по време на организираните срещи, но заинтересованите страни задължително следва да заявят своя интерес към мероприятието в зададеният срок, да се регистрират и да участват в обсъждането с конструктивни, обосновани предложения;
- Включване в обществените обсъждания/ консултации на проекта на ПИРО – към публикуваният работен вариант на ПИРО, когато е необходимо, се депозират писмени предложения/ становища за редакция, които са добре мотивирани, ясно проследими и не водят до промени, които да нарушават принципите на равнопоставеност. Предложенията се входират по указания ред и в съответните срокове, които варират в зависимост от конкретния случай. Предложенията могат да се внесат и чрез националният портал за обществени консултации в изискуемата форма: https://www.strategy.bg
3. ПАРТНЬОРСТВО И ДИАЛОГ
3.1. Участие в заседания и обсъждания
Гражданите и заинтересованите организации могат да вземат участие при изработването на нормативни и политически актове като непосредствено правят предложения за тяхното приемане от отговорните институции. Тази възможност е гарантирана като основно право в Конституцията, Закона за нормативните актове (ЗНА) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Отговорността по планиране и реализиране на местното развитие е предоставена в ръцете на Общинският съвет (ОбС). Той е орган на местното самоуправление с правомощия да решава всички въпроси от местно значение, като в т.ч. определя политиката за изграждане и развитие на общината. В подкрепа на своята работа Общинският съвет може да създава комисии. Обсъждането на текущите въпроси и вземането на решения, както от ОбС, така и от сформираните към него комисии се извършва чрез провеждането на регулярни събрания. По презумпция те са открити и възможност за участие в тях имат всички граждани, като при поискване те могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на ОбС, кмета или общинската администрация.
Граждани и неправителствени организации могат да внасят писмени предложения, сигнали и молби до вниманието на органа.
Какви са стъпките за диалог с Общински съвет?
- Избор на заседание – всяка община публикува на своя уебсайт график за провеждане на редовните заседания на Общинския съвет и/или информира заинтересованите страни за датата и дневния ред чрез други секции от интернет страницата си. Информация може да бъде получена и при поискване от административното звеното, което обслужва ОбС.
- Участие в заседанието – явилите се граждани могат да присъстват на заседанията на ОбС и на неговите комисии, като заемат специално определените за тях места. При поискване, след легитимиране, гражданите могат да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на ОбС, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по тях по време на заседанията на комисиите или заседанията на ОбС, без да бъде гласувано. Формите на питанията са писмени или устни. Устните отговори се дават от съответното длъжностно лице в заседанието, в което са поискани, а писмените отговори се предоставят на следващото заседание. По теми извън дневния ред граждани и гости могат да задават тематични въпроси, които се обсъждат още в рамките на същото заседание.
3.2. Диалог чрез пряка демокрация
Пряко участие на населението в управлението на общината се реализира както чрез избраните органи, така и използване възможностите за пряка демокрация. Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) дефинира няколко вида форми на пряко участие на местно ниво: местен референдум, общо събрание на населението и местна гражданска инициатива.
При местния референдум се осъществява пряко допитване до гражданите относно въпроси от местно значение. Процедурата се изпълнява посредством гласуване с бюлетини, в които съответният въпрос (или въпроси) е изписан ясно, еднозначно и възможните отговори са ДА или НЕ. Решението се взема с мнозинство на получените отговори на гражданите с право на глас и местожителство на територията на съответната административна единица.
Местната гражданска инициатива и общото събрание на населението се осъществяват подобно – чрез подписка.
Какви са стъпките за диалог чрез упражняване на пряка демокрация?
Местен референдум
- Иницииране – чрез съставяне на инициативен комитет от граждани, които следва да осигурят съгласието (чрез подписка) на не по-малко от 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район или кметство.
- Представяне на предложението – в поканата за провеждане на местен референдум се включва един или няколко въпроса, които се обсъждат от постоянните комисии и кмета. Те представят на председателя на общинския съвет проект за решение, с което той да одобри или отхвърли мотивирано инициативата. В случаи на одобрение, ОбС определя дата за гласуване, одобрява разходите за организирането и финансирането на референдума от общинския бюджет.
- Подготовка на местния референдум -се осъществяват от кмета и общинската администрация, като за целта се провежда информационна кампания, която стартира най-малко 30 дни преди датата на референдума. Всеки гражданин има правото да получи информация за въпроса или въпросите, по които ще се гласува; мястото и датата на провеждане на допитването; мотивите зад предложението на вносителите както и за различните позиции по предлаганите въпроси.
- Изпълнение – допитването се извършва чрез бюлетини, в които се съдържа поставения въпрос, а възможните отговори са „ДА“ или „НЕ.
Предложенията на местните референдуми се приемат , ако в тях са участвали не по-малко от 40% от жителите с право на глас в съответната община и поне половината от тях са отговорили с „“ДА““. Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от една година от датата на произвеждането му.
Местна гражданска инициатива
- Иницииране – съставяне на инициативен комитет от не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната административна единица, които провеждат свое събрание, в рамките на което се:
- одобрява предложение до общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на граждани с избирателни права;
- избира инициативен комитет, които се състои от 3 до 5 членове, включително председател;
- одобрява бланката за събиране на подписите;
- определя срока и реда за събиране на подписите; местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет.
- Провеждане на инициативата – инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката. Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно.
- Срокът за провеждане на инициативата и за събиране на подписи е до два месеца от провеждане на организационното събрание.
- Представяне на предложението до съответния местен или регионален орган на властта – до два месеца от нейното стартиране.
Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена МГИ, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването да обявят своето решение и предприети мерки в интернет страницата на общината и един регионален вестник, а така също да уведомят инициативния комитет.
Общо събрание на населението
- Иницииране – съставяне на инициативен комитет на граждани, състоящ се от 3 до 9 членове, включително председател.
- Провеждане – на практика инициативата се упражнява с подписка. Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него са присъствали не по-малко от една четвърт от гражданите на съответната териториална единица, имащи избирателни права. Решенията се приемат с мнозинство на повече от половината от присъстващите и се обявяват от кмета на общината.
- Съобщаване на решението – в 7-дневен срок от вземане на решението от Събранието, кметът издава заповед, в която посочва мерките за неговото изпълнение или внася предложение в ОбС за подготовка и приемане на съответното решение, правилник или наредба.
3.3. Партньорство и диалог - гражданско участие чрез НПО
Важна роля за демократичното участие имат обединенията на гражданите, познати като граждански организации или НПО: „доброволни самоуправляващи се организации, които преследват основно нестопански цели на своите организатори или членове“. (Кодекс на добрите практики за гражданско участие).
Най-общо, участието на НПО се свежда до включване в състава и дейността на различни структури/ органи, което в българските условия най-често биват обществени съвети, създавани за консултация и подпомагане работата на държавната и местната власт в дадена област. Подобно включване се базира на принципа на партньорството. Все пак, законодателството предоставя следните възможности:
- привличане на граждани или техни организации към местни консултативни съвети
Обществените съвети са консултативни органи за гражданско участие и обществен контрол на местно ниво. Те съдействат на местната власт за планиране, координиране и реализиране на общинската политика по важни за местната общност проблеми. Обществените съвети следва да работят максимално публично и да привличат към дейността си граждани и организации, които не са част от техния членски състав.
- Участие на НПО в процеса на вземане на решения чрез включване в състава на работни групи
Работни групи се създават от държавната или местна администрация с цел да подпомогнат работата по изготвяне на стратегически документи и нормативни актове или на други експертни предложения по конкретни въпроси, свързани с компетентността им.
- Участие на НПО в колективните органи за планиране и наблюдение на програми, финансирани със средства на европейските фондове
Една от най-успешните практики е участието на граждански организации именно в тематичните работни групи за разработване на Споразумението за партньорство и програмите за управление на средствата от ЕС и съответно в Консултативните съвети за наблюдението им. Правната регламентация за това е включена в ПМС 142 и ЗУСЕСИФ.
Какви са стъпките за създаване на партньорство с нестопанска организация?
Процедурата за включване във всеки от изброените органи е сходна и предвиджа:
- Публикуване на покана от страна на публичния орган/ институция в подкрепа на чиято работа ще бъде сформирана работната група/ консултативния съвет. Поканата задължително се публикува на официалният интернет сайт на институцията, като в нея се включва информация относно изискванията към кандидатите (експертиза, опит, насока на работа и т.н., ако е приложимо), срок за заявяване на интерес, неободими документи и предоставяне на съответните образци.
- Внасяне на заявление за участие – обикновено се попълва документ по образец, в които се описват основните данни на юридическото лице – кандидат. Заявлението следва да бъде придружено от изискуемите документи в подкрепа на описания опит, експертиза, екип и т.н., каквито са посочени в поканата. Документите се окомплектоват и внасят за разглеждане в указания срок и не по-късно;
- Оценка на постъпилите заявления – внесените кандидатури се разглеждат по отношение на тяхното съотвествие с (нормативно) определените критерии. Лицата, които отговарят на изискваният биват поканени да участват в съответната група по възприятия реда и условия.