Процесът на програмиране или как се създават политиките за подкрепа и развитие на европейско, национално и регионално ниво
Подобно на всички процеси на вземане на политически решения, процесът на програмиране или разработване на стратегиите и политиките за развитие представлява цикъл с шест етапа: (а) определяне на дневен ред; (б) изработване на политиката; (в) вземане на решение; (г) изпълнение; (д) проследяване; (е) преформулиране.
Основна роля и отговорност в този цикъл имат националните и регионалните органи в партньорство с Европейската комисия, но в голяма част от етапите е необходимо въвличането на други заинтересовани страни, в т.ч. граждани и техните обединения Конкретно, изпълнението на политиката за сближаване и програмирането на националните стратегии за развитие се осъществява по следния начин:
1. Определяне на дневния ред
1.1. Европейската комисия отправя предложение за гласуване от Европейският съвет и Европейският парламент относно бюджета за политиката и правилата за разходването му ;
1.2. Принципите и приоритетите на политиката (за сближаване) се определят чрез анализ състоянието на регионите, постиженията и целите за бъдещо развитие. Провеждат се консултации между Комисията и държавите - членки.
1.3. Работен вариант на основните концепции на политиката се включват в цикъл на обществени консултации със заинтересованите страни.
2. Изработване на политиката
2.1. Всяка държава-членка изработва проект на споразумение за партньорство, в което очертава своята стратегия за развитие (базирана на политиката на сближаване) и предлага списък с програми за изпълнението й;
2.2. Изготвят се проекти на оперативни програми (ОП) за развитие на страната. Програмите се съставят от отговорните публични власти и сформирани за целта органи/ групи.
2.3. Работните варианти на програмите обсъждат публично , при което участие може да вземе всеки гражданин.
3. Вземане на решения
3.1. Комисията договаря с националните власти окончателното съдържание на споразумението за партньорство, в т.ч. определя размера на финансовите средства, които ще бъдат насочени към тази държава;
3.2. Европейската комисия съгласува съдържанието на оперативните програми на всяка държава - членка по отношение съответствието на приориттетите им с тези на Политиката на сближаване, очаквани резултати и т.н.;
3.3. ЕК съгласува съдържанието на международни, трансгранични и междурегионални програми за сътрудничество.
4. Изпълнение
4.1. Всяка оперативна програма е изградена от набор от цели, приоритети и търсени резултати, които се реализират чрез изпълнението на отделни проекти.
4.2. Проектите се разработват и представят в рамките на т.нар. "процедури за предоставяне на безвъзмездна помощ" или "покани за представяне на проекти", които също имат опреден бюджет, цели и търсени резултати. Те се обявяват регулярно в рамките на седемгодишния програмен период. Окончателната версия на всяка процедура/ покана за проекти се обявява след провеждане на публично обществено обсъждане със заинтересованите страни.
4.3. Редовно постъпилите проекти се оценяват по предварително зададени критерии. Финансиране се предоставя на най-високо оценените инициативи до разпределяне на разполагаемия ресурс.
5. Проследяване
5.1. Проектите се управляват от публични институции, сдружения с нестопанска цел и частни организации, наричани бенефициенти. В зависимост от своите цели и насока, проектите създават ползи за участниците в тях (частни лица, групи или организации) или общността или сектора, в който се реализират.
5.2. Отговорното ведомство (Управляващ орган) наблюдава изпълнението на проектите чрез различни способи. Постиженията на проектите (резултати и индикатори) се обобщават в доклад за състоянието (напредъка) на програмата към определен момент,и се представя пред Комисията.
5.3. Комисията на свой ред обобщава постиженията на програмите на отделните държави в своя доклад за напредък на Политиката по сближаване към Европейския парламент и Съвета.
6. Преформулиране
6.1. В курса на изпълнение на програмите е възможно да се установи значителен интерес към определена процедура за предоставяне на безвъзмездна помощ и минимален към друга, а така също да произлезе нова задача със значително по-голяма важност. Тогава, нуждата от прехвърляне на средства или преформулиране на оперативната програма се обосновава, нанасят се корекции в съответните части на оперативните програми и същите се съгласуват отново с Комисията.
6.2. Обратната връзка при концептурането, изпълнението и преформулирането на оперативните и трансгранични програми се използва при разработване принципите и приоритетите на следващата Политиката за сближаване. Така например, през 2021 - 2027 ще работи реформирана и модернизирана политика с намалена бюрократична тежест.
Следователно, процесът на програмиране може да бъде представен като цикъл, който има двупосочен модел – „отгоре-надолу“ при целеполагане и „отдолу – нагоре“ при отчитане и оценка на резултатите. Кохезионната политика се явява стратегическата рамка, която определя интересите за развитие на ниво ЕС. Тя очертава общовалидните цели, които следва да бъдат постигнати от Общността за период от 7 години. На тази основа, всяка държава – членка следва да състави стратегия за развитие, която да отговаря на индивидуалните й нужди, но и да допринася за постигане на търсения общ напредък.
По-нататък националната стратегия се диференцира по обхват и области на въздействие и намира изражение в комплекса от т.нар. „оперативни програми“, чиито общ брой варира. Всяка от тези програми си поставя общи и специфични цели, както и търси генерирането на конкретни резултати и ефекти, чието сумарно постигане ще допринесе за реализиране на националните такива.